Ако чувстваме, че сме заели ролята на жертва в една връзка, че се молим за любов и се радваме на трохички благоволение от другия, ако любовта за нас е състезание, в което трябва да излезем първи (и сами), ако усещаме, че нашата любов се е превърнала в зависимост, заради която сме готови да загърбим собствените си потребности и чувства, да търпим другият да принизява личността ни, да ни изнудва, да ни контролира и обсебва, хубаво би било да поставим на преосмисляне представата си за обичане. Защото любовта няма нищо общо със страдалчеството, угаждането, омилостивяването и боричкането за власт.
Любовта е тиха благословия, откровение, приемане, благодарност, порастване, близост, мъдрост, зрялост, топлина.
Любов е да се помолим на другия, когато имаме нужда.
Любов е да простим.
Любов е да се грижим за любовта , да полагаме усилия всеки един ден, за да бъдем избрани от другия. Защото нищо в любовта не се дава веднъж и завинаги. И това и е най-хубавото.
Любов е да поемаме рискове, да бъдем смели. Защото където е удобно и сигурно, там на любовта и е тясно.
Любов е да си тръгнем от всяко едно място, където вместо обич има клюки, интриги, подлост и ревност. Любовта обича чистите сърца. Там си свива гнездо.
Любов е да си тръгнем от всеки, който не приема нашите чувства и ги осъжда.
Любов е да отхвърлим и кажем „Не“ на всичко, което е в разрез с нашите ценности и нашето усещане как да живеем живота си.
Любов е да даваме, без да претегляме, пресмятаме и изискваме в замяна.
Любов е просто да прегърнем другия, да помълчим с него, вместо да го засипваме с въпроси и непременно да търсим решение на неговия проблем.
Любов е да попитаме другия той от какво има нужда, той за какво мечтае, за какво копнее душата му и тихичко да послушаме как той открива сърцето си пред нас.
Любов е да изживяваме, да (се) вълнуваме, да чувстваме, да изразяваме.
Любов е да протягаме ръка, да докосваме, да виждаме отвъд, да чуваме изказаното само със сърцето.
Любов е да обичаме другия повече заради това кой е той, какъв е, отколкото за това, какво той прави за нас. Защото това значи да прозираме истинската му същност, да виждаме него, а не да си го измисляме такъв, какъвто би ни бил удобен и би паснал на нашите представи, на нашите очаквания.
Любов значи да искаме най-хубавото в другия за разцъфне, да му порастат онези криле, които да го отведат до вълшебни места, дори и ние да не сме там с него. Защото да обичаме значи да се радваме на самото съществуване на другия, да сме щастливи от неговото щастие.
Любов е да даваме свобода - там където има строги правила, графици, условности, педантичен и скучен ред, оттам отдавна си е тръгнала любовта. Оттам си тръгва и самият живот.
Любовта има безброй красиви преображения. Само онези, които имат сърце да почувстват, имат и очи да ги видят.
“Само
една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те,
носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се
нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не.
Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.”
Блага Димитрова
