Много хора не знаят и не чувстват какво е близостта. Мислят,
че са близки с някого, а всъщност го задушават с обгрижването си – близостта е
обратното на покровителството, подценяването на качествата и способностите на
другия и обсебващия контрол. Смятат, че да си близък с някого, означава да не
можеш да живееш без него. Защото бъркат близостта с нужда – нуждата от
запълване на собствени дефицити през и чрез другия във взаимоотношения, в които
другият е инструмент и средство за постигане на липсващата собствена цялостност.
А близост съществува само между цялостни индивиди, за които оставането заедно е
избор, а не необходимост. Мислят, че са близки с някого, когато получават
цялото му внимание, време и грижи. А близостта няма нищо общо с притежанието,
ревността и зависимостта. Близост означава способност за пускане, широта на
сърцето и вътрешна независимост. Смятат, че еднаквите мнения и интереси сближават
хората, а всъщност близки ни прави осъзнаването, че дълбоко в себе си всички
носим едни и същи потребности, всички копнеем да бъдем обичани и приети.
Близостта е пристъпване към другия, искрен и дълбок интерес
към него. Близост е нашето разкриване, но не на факти и мнения, а на чувства,
светоусещане и дълбока нагласа към света и живота. Близост значи нашето даване,
топлина, уязвимост, голота. Когато се оставяме да бъдем развълнувани и
очаровани и когато ни носи радост ние да вълнуваме и очароваме. Близост значи
първично доверие към другия и отдаденост. Сближаване с думи, приятелски
жестове, милувка, поглед, ласка, но най-вече с прегръдка на душите.
Близостта се случва между хора, които едновременно са
способни да допуснат до себе си, разкривайки се, така и да се задвижат към
другия с жив интерес към неговата личност, давайки му. Хора, които са честни
един към друг и дават спонтанен израз на онова, което мислят и чувстват. Които
не се страхуват от трудностите и страданието, защото знаят, че където има болка
и преодоляване, там има израстване. А близостта е невъзможна без висок ръст на
личността. Постигат близост онези хора,
които са готови във взаимоотношенията си да преработват своите сенчести страни,
оттегляйки проекции и интроекти. Хора, постигнали яснота кои са, мир и хармония
в оставането сами със себе си. Единствено тогава връзката с другия не е
зависимост, вкопчване и употреба, а споделено щастие и израз на вътрешна
свобода. Без вътрешна свобода не може да има близост. А там където няма
близост, не може да има и обич. Осъзнаването на смисъла и значението на близостта
в живота ни ни помага да преодоляваме страховете си, а всеки превъзмогнат страх
ни прави по-близки със себе си и другите.
Ако не постигнем близост със себе си и с другите рискуваме
да пропилеем живота си в поддържане на многобройни и кухи познанства –
компенсация на липсващата дълбочина в отношенията с важните за нас хора. Да
скачаме в безкраен низ от любовни връзки – невротичен начин да запълним пропаст
от емоционален глад и пустота. Рискуваме да се надговаряме, надпреварваме и
надлъгваме – бягство от най-важната близост - близостта със себе си.
