Изневяра

Можем да осмислим посланието, което изневярата идва да ни предаде, единствено ако погледнем на нея отвъд черно-бялото мислене, отвъд съденето и отвъд окачествяването с етикети „жертва“ и „виновник“. 

Изневярата поставя много неудобни въпроси, които касаят както личностната зрялост на всеки един от партньорите, така и нивото на функциониране на връзката.

Нашата връзка е дом за нас, смисъл, съдържание или само красива фасада, която изневярата заплашва да разруши?

Колко сме способни да близост и интимност във връзката си, какво и колко влагаме в нея и какво и колко получаваме?

Колко сме готови да поемем отговорност за собствени липси, празноти и грешки и колко сме смели да сме добронамерено искрени с другия за неговите?

В какво състояние е усещането ни за нашата собствена женственост/мъжественост и изобщо човешка ценност и имаме ли нужда от чуждо препотвърждаване чрез  ласкателства, завоевания, флиртове и изневери?

Колко можем да пускаме, да се освобождаваме и да слагаме край на изчерпаното в живота си?

Колко вярваме, че заслужаваме да привличаме истински качественото в живота си?

Верността за нас е израз на следване на отвън наложен и санкциониращ всяко отклонение морал или израз на вътрешна убеденост и съзнателен избор на отдаване и посвещаване?

Колко сме способни да даваме на другия, да откликваме емоционално, а не формално на потребностите му, колко сме способни да го чуем, а не да решаваме вместо него? И какво даваме – задушаване, критика, покровителствено отношение, омаловажаване, изисквания и претенции, напътствия или топлота, разбиране, приемане, искреност, свобода?

Нашата връзка е съюз и сътрудничество или надпревара и състезание? И за какво се борим в една връзка – за надмощие, превъзходство, власт или за това да бъдем избирани от другия всеки един ден?

Колко обичаме и се разкриваме и колко играем игри?

Каква е изобщо нашата идея за любовта – взаимност, доверие, лоялност, благодарност или измяна, съмнение, манипулация, криене?

Смелост и честност се изисква, за да да се вгледаме в себе си. Смелост и честност се изисква, за да видим и другия, а не да си го измисляме през собствени проекции, очаквания и изисквания. Психическа сила и осъзнатост се иска, за да не станем жертва на наранено его и горделивост, а да се свържем с истинските си потребности. Защото егото не познава щастието.

Изневярата винаги пренаписва една връзка. От нас зависи как.