Ако само за миг...

Ако само за миг приемем, че въпреки уникалността и стойността на нашата личност, светът не ни дължи абсолютно нищо...

Може би единствено тогава ще сме способни да изпитаме истинска, преливаща от сърцето ни благодарност.

Ако само за миг решим да забравим всички препускащи в главата ни мисли и послушаме нашето тяло...

Може би тогава ще постигнем истинското познание.

Ако само за миг, един кратък миг, позволим на маската на изглеждането да падне...

Може би единствено тогава ще се докоснем до истинската ни ценност.

Ако за миг, един кратичък миг стъпчем всички смазващи железни правила, които убиват живота ни...

Може би тогава за пръв път истински ще го живеем.

Ако само за един миг помълчим и позволим на сърцето ни да говори вместо гласа ни...

Може би за пръв път ще бъдем истински чути от другия.

Ако само за един миг, един кратък миг във времето, бъдем смели и кажем истината на другите, онази истина, която те най-трудно биха преглътнали...

Може би за пръв път те биха ни обикнали.

Ако само за миг изоставим желанието непременно  да блестим, изпъкваме и да сме най-добрите, най-умните и най-харесваните...

Може би щастието и вътрешният мир ще поискат да се приютят и в нашия дом.

Ако само за един миг сложим граница между себе си и претенциите на другите...

Може би единствено тогава ще разрушим стената между нас и нашите потребности, желания и усещания.

Ако само за миг решим да изхвърлим на бунището  на нашия живот всичко гнило, непотребно, изчерпано, безизразно...

Може би за пръв път нашият свят и живот ще се изпълни и оцвети.

Ако само за миг решим да се разделим със сладникавия унес на илюзиите,

Може би единствено и само тогава ще се събудим за суровата, осезаема красота на истинското живеене.

Ако само за миг прозрем всички истини...

Може би няма да искаме нито миг повече да останем в периферията на живота.